Местността

Центърът за развитие на човешките ресурси и регионални инциативи  е разположен в местността Градищет , по живописните южни склонове на Стара планина.

В непосредствена близост е Кремиковски манастир. Смята се, че той е основан  още по време на царуването на Иван Александър (1331 - 1371), но сигурни сведения за  съществуването му има от края на 15в.

Заедно с още десетки църкви и манастири  в Стара планина и Витоша той е част от т.н. Софийска Света гора. През 1382 година София пада под турско владичество и манастирът е разрушен. Минават стотина години и през 1493 година знатният болярин Радивой с активното съдействие на Софийския митрополит Калевит възстановява малката църква “Свети Георги”. На няколко пъти тя е обновявана, укрепвана и изписвана. Запазена е до днес и е обявена  за паметник на културата през 1969.

През 16 век в килиите на манастира живее и работи поп Божко, който пише ”...Бързай, моя бедна душице! Бързай към знанието, към истината, към съвършенството”. Тук са се преписвали много богослужебни книги, а монасите са разбирали значението на манастира за опазване духовността на българите. Тук се е укривал няколко дни вторият знаменосец от четата на Христо Ботев – Димитьр Стефанов - Казака от град Сливен. След освобождението на България през 1879 година  в манастира пристигат двадесетина монахини бежанки от  Малешевско, които допринасят за оживлението и популярността на манастира. През 1897 година Иван Вазов посещава манастира и пише един прекрасен пътепис за него. Посрещат го приветливо множество млади и по-възрастни монахини и игуменката – “благолепна старица с дълга броеница и очила, сладкодумна и с благ характер”. Вазов вижда хубава черква,  сграда с чардак и килии за сестрите, станове за тъкане, а в обора - волове, коне и манастирски файтон, но най-главното – “уред, чистота и прибраност”. През 1901 година започва изграждането на нова голяма църква “Покров на Пресвета Богородица”. Тя е завършена през 1907 година. Иконостасът на голямата църква е с богато изработена дърворезба. Другите жилищни сгради са строени през трийсетте години  на 20 век. До 1947 година в манастира живеят 32 монахини, занимаващи се със отглеждане на животни и земеделие. След това в сградите на манастира били настанени военни, а монахините били изпратени по други манастири.        В Кремиковския манастир са се пазели много ценни реликви. Безспорно най-голям интерес буди  Кремиковското евангелие. Това е ценен ръкопис, изписан  по поръчка на Софийския митрополит Калевит през 1497 година. Подарено е от  жителите на София Петко и Пейьо. То съдържа  на 307 листа четирите евангелия. Изписано е много грижливо, с едър шрифт и красиви винетки и главни букви. Дълго време се ползва като богослужебно евангелие в Манастира. През 16 век му е направена сребърна обковка с позлата. На лицевата и на обратната страна е изобразена сцената Разпятието с фигурите на Христос, Богородица, Мария Магдалена, Йоан Богослов. Сега се съхранява в ЦИАМ в София.

В периода 1980 г . – 2003 г. е извършена реставрацията на стенописите в малката църква от  екип под ръководството на  Люба Красовска.